разпростряло

Речник на българския език

1. разпростряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпростряло е производна форма на разпростра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпростряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпростряло е производна форма на разпростра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпростряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпростряло е производна форма на разпростра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпростряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпростряло е производна форма на разпростра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).