разпростило

Речник на българския език

1. разпростило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпростило е производна форма на разпростя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпростило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпростило е производна форма на разпростя (мин. деят. св. прич. ср. р.).