разпростил

Речник на българския език

1. разпростил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпростил е производна форма на разпростя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпростил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпростил е производна форма на разпростя (мин. деят. св. прич. м. р.).