разпростели

Речник на българския език

1. разпростели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпростели е производна форма на разпростя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпростели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпростели е производна форма на разпростя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).