разприказвал

Речник на българския език

1. разприказвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разприказвал е производна форма на разприказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разприказвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разприказвал е производна форма на разприказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разприказвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разприказвал е производна форма на разприказвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разприказвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разприказвал е производна форма на разприказвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).