разпридало

Речник на българския език

1. разпридало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпридало е производна форма на разпридам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпридало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпридало е производна форма на разпридам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпридало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпридало е производна форма на разпридам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпридало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпридало е производна форма на разпридам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).