разпрело

Речник на българския език

1. разпрело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпрело е производна форма на разпреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпрело — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпрело е производна форма на разпреда (мин. деят. св. прич. ср. р.).