разпрел

Речник на българския език

1. разпрел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпрел е производна форма на разпреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпрел — мин. деят. св. прич. м. р.

разпрел е производна форма на разпреда (мин. деят. св. прич. м. р.).