разпределяло

Речник на българския език

1. разпределяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпределяло е производна форма на разпределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпределяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпределяло е производна форма на разпределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпределяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпределяло е производна форма на разпределям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпределяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпределяло е производна форма на разпределям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. разпределяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпределяло е производна форма на разпределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. разпределяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпределяло е производна форма на разпределя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).