разпределял

Речник на българския език

1. разпределял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпределял е производна форма на разпределям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпределял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпределял е производна форма на разпределям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпределял — мин. деят. св. прич. м. р.

разпределял е производна форма на разпределям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпределял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпределял е производна форма на разпределям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. разпределял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпределял е производна форма на разпределя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. разпределял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпределял е производна форма на разпределя (мин. деят. несв. прич. м. р.).