разпращал

Речник на българския език

1. разпращал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпращал е производна форма на разпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпращал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпращал е производна форма на разпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпращал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпращал е производна форма на разпращам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпращал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпращал е производна форма на разпращам (мин. деят. несв. прич. м. р.).