разпратели

Речник на българския език

1. разпратели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпратели е производна форма на разпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпратели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпратели е производна форма на разпратя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).