разпрател
1.
разпрател —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разпрател
е производна форма
на разпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разпрател —
мин. деят. несв. прич. м. р.
разпрател
е производна форма
на разпратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).