разправял си

Речник на българския език

1. разправял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разправял си е производна форма на разправям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разправял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разправял си е производна форма на разправям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разправял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разправял си е производна форма на разправям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).