разправяло съм

Речник на българския език

1. разправяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разправяло съм е производна форма на разправям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разправяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разправяло съм е производна форма на разправям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разправяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разправяло съм е производна форма на разправям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).