разправял

Речник на българския език

1. разправял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разправял е производна форма на разправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разправял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разправял е производна форма на разправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разправял — мин. деят. св. прич. м. р.

разправял е производна форма на разправям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разправял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разправял е производна форма на разправям (мин. деят. несв. прич. м. р.).