разправело

Речник на българския език

1. разправело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разправело е производна форма на разправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разправело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разправело е производна форма на разправя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).