разправела

Речник на българския език

1. разправела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разправела е производна форма на разправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разправела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разправела е производна форма на разправя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).