разпоявал

Речник на българския език

1. разпоявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоявал е производна форма на разпоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоявал е производна форма на разпоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпоявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпоявал е производна форма на разпоявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпоявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпоявал е производна форма на разпоявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).