разпоредил е

Речник на българския език

1. разпоредил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоредил е е производна форма на разпоредя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпоредил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпоредил е е производна форма на разпоредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).