разпоредил
1.
разпоредил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разпоредил
е производна форма
на разпоредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разпоредил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разпоредил
е производна форма
на разпоредя (мин. деят. св. прич. м. р.).