разпорвало

Речник на българския език

1. разпорвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпорвало е производна форма на разпорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпорвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпорвало е производна форма на разпорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпорвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпорвало е производна форма на разпорвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпорвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпорвало е производна форма на разпорвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).