разпорвал

Речник на българския език

1. разпорвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпорвал е производна форма на разпорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпорвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпорвал е производна форма на разпорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпорвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпорвал е производна форма на разпорвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпорвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпорвал е производна форма на разпорвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).