разпопила

Речник на българския език

1. разпопила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпопила е производна форма на разпопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпопила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпопила е производна форма на разпопя (мин. деят. св. прич. ж. р.).