разпопело

Речник на българския език

1. разпопело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпопело е производна форма на разпопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпопело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпопело е производна форма на разпопя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).