разпопел

Речник на българския език

1. разпопел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпопел е производна форма на разпопя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпопел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпопел е производна форма на разпопя (мин. деят. несв. прич. м. р.).