разпокъсвал си

Речник на българския език

1. разпокъсвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпокъсвал си е производна форма на разпокъсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпокъсвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпокъсвал си е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разпокъсвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпокъсвал си е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).