разпокъсвало

Речник на българския език

1. разпокъсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпокъсвало е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпокъсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпокъсвало е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпокъсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпокъсвало е производна форма на разпокъсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпокъсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпокъсвало е производна форма на разпокъсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).