разпокъсвали

Речник на българския език

1. разпокъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпокъсвали е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпокъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпокъсвали е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разпокъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпокъсвали е производна форма на разпокъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разпокъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпокъсвали е производна форма на разпокъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).