разпокъсвала

Речник на българския език

1. разпокъсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпокъсвала е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпокъсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпокъсвала е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разпокъсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпокъсвала е производна форма на разпокъсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разпокъсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разпокъсвала е производна форма на разпокъсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).