разпокъсвал

Речник на българския език

1. разпокъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпокъсвал е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпокъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпокъсвал е производна форма на разпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпокъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпокъсвал е производна форма на разпокъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпокъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпокъсвал е производна форма на разпокъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).