разпокъсва

Речник на българския език

1. разпокъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпокъсва е производна форма на разпокъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разпокъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпокъсва е производна форма на разпокъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разпокъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпокъсва е производна форма на разпокъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).