разпокъсаха

Речник на българския език

1. разпокъсаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпокъсаха е производна форма на разпокъсам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпокъсаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разпокъсаха е производна форма на разпокъсам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).