разпокъсал е

Речник на българския език

1. разпокъсал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпокъсал е е производна форма на разпокъсам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпокъсал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпокъсал е е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпокъсал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпокъсал е е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).