разпнел

Речник на българския език

1. разпнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпнел е производна форма на разпна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпнел е производна форма на разпна (мин. деят. несв. прич. м. р.).