разплямпал

Речник на българския език

1. разплямпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплямпал е производна форма на разплямпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплямпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплямпал е производна форма на разплямпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разплямпал — мин. деят. св. прич. м. р.

разплямпал е производна форма на разплямпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разплямпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разплямпал е производна форма на разплямпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).