разпльокал

Речник на българския език

1. разпльокал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпльокал е производна форма на разпльокам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпльокал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпльокал е производна форма на разпльокам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпльокал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпльокал е производна форма на разпльокам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпльокал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпльокал е производна форма на разпльокам (мин. деят. несв. прич. м. р.).