разплуло

Речник на българския език

1. разплуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разплуло е производна форма на разплуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разплуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разплуло е производна форма на разплуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).