разплула

Речник на българския език

1. разплула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разплула е производна форма на разплуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разплула — мин. деят. св. прич. ж. р.

разплула е производна форма на разплуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).