разпломбирал

Речник на българския език

1. разпломбирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпломбирал е производна форма на разпломбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпломбирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпломбирал е производна форма на разпломбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпломбирал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпломбирал е производна форма на разпломбирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпломбирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпломбирал е производна форма на разпломбирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).