разплодявал

Речник на българския език

1. разплодявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплодявал е производна форма на разплодявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплодявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплодявал е производна форма на разплодявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разплодявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разплодявал е производна форма на разплодявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разплодявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разплодявал е производна форма на разплодявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).