разплисквал

Речник на българския език

1. разплисквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплисквал е производна форма на разплисквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплисквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплисквал е производна форма на разплисквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разплисквал — мин. деят. св. прич. м. р.

разплисквал е производна форма на разплисквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разплисквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разплисквал е производна форма на разплисквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).