разплескал

Речник на българския език

1. разплескал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплескал е производна форма на разплескам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разплескал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разплескал е производна форма на разплескам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разплескал — мин. деят. св. прич. м. р.

разплескал е производна форма на разплескам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разплескал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разплескал е производна форма на разплескам (мин. деят. несв. прич. м. р.).