разпищяхте

Речник на българския език

1. разпищяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разпищяхте е производна форма на разпищя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разпищяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разпищяхте е производна форма на разпищя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).