разпищял си

Речник на българския език

1. разпищял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпищял си е производна форма на разпищя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпищял си е производна форма на разпищя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разпищял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпищял си е производна форма на разпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).