разпищял е

Речник на българския език

1. разпищял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищял е е производна форма на разпищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпищял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищял е е производна форма на разпищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпищял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпищял е е производна форма на разпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).