разпищяло съм

Речник на българския език

1. разпищяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло съм е производна форма на разпищя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпищяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло съм е производна форма на разпищя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпищяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло съм е производна форма на разпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).