разпищяло си

Речник на българския език

1. разпищяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло си е производна форма на разпищя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпищяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло си е производна форма на разпищя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпищяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло си е производна форма на разпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).