разпищяло е

Речник на българския език

1. разпищяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло е е производна форма на разпищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпищяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло е е производна форма на разпищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпищяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло е е производна форма на разпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).