разпищяло

Речник на българския език

1. разпищяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло е производна форма на разпищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпищяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпищяло е производна форма на разпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпищяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпищяло е производна форма на разпищя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпищяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпищяло е производна форма на разпищя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).